След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се завтече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине от там. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и го прие с радост. И всички, които видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого съм взел нещо несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10)
Първото предизвестяване на поста става в неделното евангелие за Закхея. Това е историята на човека, който бил твърде малък на ръст, за да види Иисус Христос, но желанието му да Го види било толкова силно, че за да го изпълни, той се покатерил на дърво. Иисус Христос приел неговото желание и влязъл в дома му. Това е първата тема, която говори за желанието. Човекът следва своето желание; може дори да се каже, че човек сам е желание и тази основна психологическа истина за човешката природа се признава в Евангелието. „Дето е съкровището ви – казва Иисус Христос – там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:34).
Силното желание побеждава природната ограниченост на човека. Когато страстно желае, той прави неща, на които „нормално“ не е способен. Бидейки „малък на ръст“, Закхей сам възвисява себе си. Единственият въпрос се състои в това, дали желанието на човека е правилно, към добра цел ли е насочено то, или, по думите на екзистенциалиста-атеист Жан Пол Сартр, човекът е „безполезна страст“.
Желанието на Закхей е правилно, добро; той желае да види Иисус Христос, да се приближи до Него. В Закхей виждаме първия символ на разкаянието. Разкаянието започва с това – човек отново да осъзнае, че дълбината на всяко желание е жаждата, пожелаване на Бога, на Неговата справедливост; пожелаването на истинския живот. Закхей е „малък“, дребен, грешен и ограничен. Но неговото желание превъзхожда и побеждава всичко това. Той с усилие привлича вниманието на Христа и Го довежда в собствения си дом.
Ето какъв е първият призив на Църквата: трябва да желаем истинското, заложено в самата дълбина на душата ни; да признаем жаждата за абсолютното, което е в нас, независимо дали го съзнаваме, защото ако отвърнем нашето желание от абсолютното, то се превръща в „безполезна страст“. Ако ние достатъчно дълбоко, достатъчно силно пожелаем, Христос ще ни отговори.
