Когато човек се готви за път, той трябва да знае целта на своето пътуване. Така е и с поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел е пасха, Празникът на празниците. Постът е подготовката за осъществяването на Пасха, за истинското откровение.
Пасха е центърът на богослужебния живот на Църквата, неговото сърце, негов връх, слънце, проникващо навсякъде с лъчите си. Всяка година се разтварят портите за сиянието на царството Христово, дарява ни се да предвкусим от вечната радост, която ни очаква, от славата и победата, които невидимо вече изпълват вселената: няма смърт.
Цялото църковно богослужение е построено около Пасха. Поради това годишният богослужебен кръг, последователността на празниците и постите се превръщат в поклонничество, в пътуване към Пасха, към завършека, който в същото време е начало; към завършека на всичко старо и началото на новия живот. Пасха е постоянен преход от този свят в царството, което ни е открито в Христа.
Дълго време преди началото на Великия пост Църквата ни съобщава за него и ни призовава да започнем подготовка. За всяко от важните събития на църковния годишен кръг, за големите празници и за Великия пост, Църквата се готви чрез предпразненствата или чрез подготвителните седмици преди Поста. Тази особеност на православната литургична традиция разкрива дълбокото психологическо прозрение на Църквата за човешката природа. Познавайки недостатъчната съсредоточеност и ужасния „светски хaрактер“ на нашия живот, тя разбира нашата неспособност бързо да се променяме и да преминаваме от едно духовно състояние към друго. Поради това дълго преди началотo на истинския подвиг на поста, ние сме призовани да размислим върху неговото значение. Тази подготовка продължава в течение на пет седмици, предшестващи Великия пост, като всяко от неделните евангелски четения е посветено на една от основните страни на покаянието.
