Адам, бащата на вселената, в рая познавал сладостта на Божията любов, и затова, когато бил изгонен от рая заради греха и се лишил от нея, горчиво страдал и ридаел със силни вопли, така че се чувало в цялата пустиня. Душата му се терзаела от мисълта: „оскърбих любимия Бог“. Той жалел не толкова за рая и неговата красота, но за това, че се е лишил от Божията любов, която всяка минута ненаситно привлича душата към Бога.
Така всяка душа, познала Бога чрез Светия Дух, а след това изгубила благодатта, изпитва мъчението на Адам. Болно й е и силно тъгува душата, когато оскърби любимия Бог.
Тъгувал Адам на земята, горчиво ридаел и земята не му била мила. Той тъгувал за Бога и казвал:
Тъгува душата ми за Господа и със сълзи Го търся. Как да не Го търся? Когато бях с Него, душата ми беше весела и спокойна и врагът нямаше достъп до мене; а сега злият дух получи власт над мен и не ми дава покой, и измъчва душата ми, затова душата ми тъгува до смърт за Господа, и духът ми се стреми към Бога, и нищо на земята не ме радва, нищо не може да утеши душата ми, защото тя иска отново да Го види и да Му се насити. Не мога да Го забравя дори за минута, и душата ми се топи за Него, и от много скръб със стонове плача: „Помилуй ме, Боже, Твоето паднало създание“.
Така ридаел Адам и сълзите се стичали по лицето му, по гърдите му и по земята, и цялата пустиня чувала стоновете му; зверовете и птиците замлъкнали натъжени, а Адам ридаел, защото заради неговия грях всички загубили мира и любовта.
Голяма била мъката на Адам след изгонването му от рая, но когато видял сина си Авел, убит от брат му Каин, мъката му станала още по-голяма и той се измъчвал в душата си, и ридаел, и мислел: „от мене ще тръгнат и ще се размножат народи, всички ще страдат и ще живеят във вражда и ще се убиват едни други“. И тази мъка била голяма като морето, и може да я разбере само онзи, чиято душа е познала Господа и колко много ни обича Той.
И аз изгубих благодатта и заедно с Адама зова: „Бъди милостив към мене, Господи. Дарувай ми дух на смирение и любов“ .
Божия любов! Който те е познал, той непрестанно те търси ден и нощ и вика:
„Тъгувам по Тебе, Господи, и със сълзи Те търся. Как да не Те търся? Ти ми даде да Те позная чрез Светия Дух и това знание привлича душата ми да Те търся със сълзи.“
Адам плаче:
Не ми е мила пустинята. Не са ми мили високите планини, нито поляните, нито горите, нито песента на птиците; нищо не ме радва. Душата ми много скърби. Аз оскърбих Бога. Ако Господ отново би ме взел в рая, и там ще скърбя и ще плача, защо оскърбих любимия Бог.
След изгонването от рая Адам изнемогвал в душата си и проливал много сълзи от скръб. Така всяка душа, познала Господа, тъгува по Него и казва:
„Къде си, Господи? Къде си, моя Светлина? Защо скри лицето Си от мене и душата ми не Те вижда от дълго време и тъгува по Тебе и Те търси със сълзи.“
Къде е моят Господ? Защо не го виждам в душата си? Какво Му пречи да живее във мен? Значи в мен няма Христово смирение и любов към враговете.
Бог е ненаситна любов и е невъзможно да я опишеш.
Ходел Адам по земята и плачел от голямата болка на сърцето си, а в ума си мислел за Бога, а когато тялото изнемогвало и вече не можел да пролива сълзи, духът продължавал да гори за Бога, защото не можел да забрави рая и неговата красота; но още по-силно душата му обичала Бога и копнеела за Него по силата на тази любов.
О, Адаме, аз пиша, но ти виждаш, че моят слаб разум не може да разбере, как си тъгувал за Бога и си носел труда на покаянието.
О, Адаме, виждаш, че аз, твоето чедо, страдам на земята. Малко е в мен огънят и едва не угасва любовта ми.
О, Адаме, изпей ни песен Господня, та да се развесели душата ми за Господа, и да се вдигне да Го хвали и слави, както Го възхваляват Херувимите и Серафимите на небесата, и както всички небесни ангелски чинове Му пеят трисветата песен.
О, Адаме, наш отче, изпей ни Господня песен, за да чуе цялата земя и всички твои синове да вдигнат ума си към Бога и да се насладят на звуците на небесната песен и да забравят мъката си на земята.
Светият Дух е любов и сладост за душата, ума и тялото. Който е познал Бога чрез Светия Дух, той ненаситно ден и нощ се стреми към живия Бог, защото Божията любов е много сладка. Но когато душата губи благодатта, отново със сълзи търси Светия Дух.
А който не е познал Бога чрез Светия Дух, той не може така да търси Бога и душата му винаги е изкушавана от страстите; умът му мисли за земни неща и не може да достигне до съзерцанието и да познае Иисус Христос. Той се познава чрез Светия Дух.
Адам е познавал Бога и рая, и след падението със сълзи Го е търсил.
О, Адаме, наш отче, разкажи ни за Господа. Твоята душа познаваше Бога на земята, знаеше и рая, неговата сладост и веселие; и сега ти живееш на небесата и виждаш Господнята слава. Разкажи ни как се прославя нашият Господ за Неговите страдания, как се пеят песни на небесата и колко сладки са тези песни, защото се пеят от Светия Дух.
Разкажи ни за славата на Господа и колко е милостив Той, как обича Своето създание.
Разкажи ни и за Пресвета Богородица. Как Я величаят на небесата и с какви песни Я облажават.
Разкажи ни как се радват светиите там, как сияят от благодатта, колко обичат Господа и в какво смирение предстоят пред Бога.
О, Адаме, утеши ни и зарадвай скръбните ни души.
Разкажи ни какво виждаш на небесата… Защо мълчиш?… Цялата земя скърби…
Или от любовта Божия ти не можеш и да си спомниш за нас?
Или виждаш Богородица в славата Й и не можеш да се откъснеш от видението, и не искаш да ни кажеш думи на утешение, та да забравим мъката си на земята?
О, Адаме, ти виждаш мъката на твоите синове на земята. Защо мълчиш?
Адам отговаря:
Деца мои, не ме зовете. Не мога да се откъсна от Божията любов и да говоря с вас. Душата ми е изпълнена с любов към Господа и се радва на красотата Му, и как мога да помня земята? Живеещите пред лицето на Владиката не могат да мислят за земни неща .
О, Адаме, наш отче, ти ни остави сираци. Ние сме в мъки по земята. Кажи какво да правим, за да угодим на Бога? Погледни към нас, твоите чеда, разпръснати по земята, разсеяни в умовете си. Мнозина забравят Бога, живеят в тъмнина и отиват в пропастта на ада.
Не ме безпокойте. Виждам Божията Майка в слава, и как мога да се откъсна и да говоря с Вас? Виждам светите Пророци и Апостоли; всички те приличат на нашия Господ Иисус Христос, Божия Син.
Ходя из райските градини и навсякъде виждам Господнята слава, защото Господ е в мене и ме направи подобен на Себе Си. Господ така прославя човека, че го прави подобен на Себе Си.
О, Адаме, та ние сме твои чеда. Кажи на нас, скърбящите по земята, как да насладим рая, та подобно на тебе да виждаме Господнята слава. Нашата душа тъгува за Господа, а ти живееш на небесата и се радваш на славата на Господа. Молим ти се, утеши ни.
Защо викате към мене, деца мои? Господ ви обича и ви е дал заповедите. Спазвайте ги, обичайте се един друг и ще намерите покой в Бога. Кайте се всеки час за прегрешенията си, за да можем да посрещнем Господа. Господ е казал: „Онези, които Ме обичат – и Аз ги обичам, и които ме прославят – и Аз ще прославя.“
О, Адаме, моли се за нас, твоите чеда. От много скърби е тъжна нашата душа.
О, Адаме, родителю наш, ти живееш на небесата и виждаш Господа, който седи в слава отдясно на Бога Отец. Ти Виждаш Херувимите и Серафимите, и всички Светии, и слушаш небесните песни, от сладостта на които твоята душа забрави земята. А ние скърбим на земята и много тъгуваме за Господа. Малко е в нас огънят, за да обичаме пламенно Господа. Научи ни какво трябва да правим, за да достигнем рая?
Адам отговаря:
Не ме безпокойте, деца мои, защото от сладостта на Божията любов не мога да си спомня за земята.
О, Адаме, тъгуват душите ни, и скърби са ни налегнали. Кажи ни думи на утешение. Изпей ни песен от онези, които слушаш на небесата, за да ги чуе цялата земя и хората да забравят мъките си… О, Адаме, ние сме много тъжни.
Не ме безпокойте. Времето на моите скърби отмина. От красотата на рая и от сладостта на Светия Дух не мога вече да си спомня земята. Но ще ви кажа едно: Господ ви обича и вие живейте в любов, бъдете послушни към властите, смирявайте сърцата си и Божият Дух ще живее във вас. Той идва в душата тихо и й дава мир, и свидетелства спасението без думи. Пейте на Бога в дух на смирение и любов, защото Господ се радва на това.
О, Адаме, наш отче, какво да правим? Ние пеем, но в нас няма любов и смирение.
Кайте се пред Господа и искайте. Той обича човека и всичко ще даде. Аз също много се каех и много скърбях за това, че оскърбих Бога, че заради моя грях на земята е изгубен мирът и любовта. Сълзите ми текоха по лицето и мокреха гърдите ми и земята; пустинята слушаше стоновете ми. Вие не можете да разберете моята скръб, нито как ридах за Бога и за рая. В рая бях радостен и весел: Божият Дух ме веселеше и не познавах никакви страдания. Но когато бях изгонен от рая, глад и студ започнаха да ме измъчват, животните и птиците, които бяха кротки в рая и ме обичаха, подивяха, започнаха да се страхуват и да бягат от мен. Терзаеха ме зли мисли; слънцето и вятърът ме горяха, мокреше ме дъждът; мъчеха ме болести и всички скърби на земята, но аз търпях всичко и твърдо се уповавах на Бога.
И вие носете трудовете на покаянието: обикнете скърбите, изсушете телата си, смирете себе си и обичайте враговете си, за да се всели във вас Светия Дух, и тогава ще познаете и ще придобиете Небесното Царство.
А мен не закачайте; сега от Божията любов забравих земята и всичко на нея, забравих дори изгубения рай, защото виждам славата Господня и славата на Светиите, които от светлината на Божието лице сияят, подобно на Него.
О, Адаме, изпей ни небесна песен, да чуе цялата земя и да се услади от мира на любовта към Бога. Искаме да чуем тези песни, те са сладки, защото се пеят чрез Светия Дух.
Адам изгуби земния рай и го търсеше с плач: „Рай, мой рай, мой прекрасен рай“. Но Господ чрез любовта Си на кръста му даде друг рай, по-хубав от предишния, на небесата, където е Светлината на Света Троица.
Какво да въздадем на Господа за Неговата любов към нас?
