През този ден не се служи Света литургия. Сам божественият Агнец принася Себе Си в жертва. Следобед в храмовете се служи вечерня, в чийто край, под пеенето на стихирите: „Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха… “, се изнася Плащаницата. На нея е изобразен Христос, лежащ в гроба. Тя се полага по средата на храма на специално издигнато място, което обикновено се украсява с цветя и хората, които пристъпват към нея, благоговейно се покланят на изображението. Късно вечерта (или през нощта) се извършва утренята и свещениците стоят пред плащаницата и четат погребални стихове. В края на утренята, процесия, символизираща погребението на Господа, носи плащаницата около храма.
Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха,
Йосиф сне от дървото, заедно с Никодим,
и като Те видя мъртъв, гол, непогребан,
жално взе да плаче и да нарежда:
Пресладки Иисусе,
преди малко слънцето, катоТе видя да висиш на кръста,
с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра.
Но ето, сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия?
С кои ръце да се докосна до Твоето нетленно тяло?
Или какви песни, Милосърдие, да изпея на Твоята смърт?
Величая Твоите страдания,
възпявам и Твоето погребение и викам: Господи, слава Тебе!
