Децата питат: Какво е имало преди началото? Откъде идват картините, които сънувам? Можем ли да мислим без думи? Трябва ли да пораснем? Как да им отговорим?
Възрастните често са отегчени от неспирния поток детски въпроси. Повечето от нас не си дават наистина сметка, колко важни са тези безкрайни и най-невероятни “що”-та и “защо”-та. Чрез тях децата най-често не търсят информация или обяснения за света, а дават израз на чистото си удивление пред нещата и питат за техния смисъл. Тези въпроси не могат за получат бързи отговори, а служат за начало на философското търсене на смисъл. Но освен като проява на принципното влечение на разума ни към “последните” въпроси на човешкото битие,
проблемът за търсене на смисъл в модерния свят
придобива особена актуалност.
Развитието на модерното общество поражда сериозни проблеми, свързани с ориентацията ни в света, които могат да се разглеждат като следствия на една всеобща непрозрачност и динамика на обществените процеси и на разрастващия се плурализъм на ценностите.
Сериозна криза на ценностите, проявяваща се в промяната или “загубването” им, последва динамичните процеси на развитие на научно-техническия прогрес и промяната в отношенията Изток Запад.
Все по-застрашителна става посочената още от Макс Вебер амбивалентност на научно-техническия прогрес. “Инструментализирането” на разума и свеждането на знанието до огромно количествено натрупване на информация очертават своеобразна криза на научността, която бихме могли да опишем и като бягство от мисленето в знанието.
Набиращите сили нови форми на ирационалност като сектите и фундаментализмът са проявления на криза на религиозността.
Образованието също преживява своята криза, разпъвано между бързо изменящите се обществени изисквания към неговите цели и резултати и липсата на достатъчно добри инструменти за тяхното постигане.
Последен щрих в тази бегла картина на модерен “хаос” е кризата на демокрацията, чиито проявления са популизмът и нарастващото безразличие към политиката.
Общите корени на тези проблеми предопределят и общата стратегия за тяхното преодоляване. Това е резултатът от критическия анализ на модерната ситуация, направен от съвременния немски философ Е. Мартенс: “Кризата на модерността е продукт на самата философия, следователно необходимо би трябвало да бъде преодоляна с помощта на философията, защото без философия нейните корени ще останат скрити, неосмислени”.
Ориентацията чрез философско познание
е възможна, тъй като философията търси отговор на “последните” въпроси на мисленето, надеждата, действието и страданието, които би трябвало да интересуват всеки човек: “Човешкият разум има в един вид от познанията си особената съдба, че се измъчва с въпроси, които не може да отхвърли, защото му са зададени от природата на самия разум, но на които не може да даде отговор, защото надхвърлят всяка способност на човешкия разум.” (Кант, КЧР, въведение). Тази въпроси стават особено актуални, когато саморазбиращите се до момента ориентири биват поставени под съмнение.
В този смисъл заниманията с философия биха могли да бъдат особено полезни за младите хора и децата, които срещат специфични трудности при ориентирането си в света.
Оставени най-често сами на себе си, без да разполагат с подходящи средства за преценяване на различните възможности за “ориентиране”, те са склонни да вземат прибързани решения, които водят до рискови ситуации като готовност за употреба на насилие, зависимост от наркотици, липса на цели, понижено чувство за собствено достойнство, консумативна нагласа, незаинтересованост и политическо безразличие. Всички тези проблеми имат общ корен, те са различни лица на една всеобща загуба на смисъл и ценности.
Тъй като родителите рядко могат да окажат компетентна помощ при изграждането на жизнени стратегии, често се налага училището и извънучилищни институции да поемат подобни задачи.
Специфичният принос на философията се изразява в опита й да мотивира децата към критическо отнасяне към себе си и обществото, да култивира способността им да размишляват. Така променените нагласи представляват необходимо условие за принципната възможност за промяна на практическата жизнена стратегия, макар че би било наивно да се твърди, строго рационалистки или просветителски, че “правилното” мислене необходимо трябва да води до “правилно” действане. Но пък и съвсем без да мислим критически и творчески за себе си в този свят, изобщо не би било възможно да променим каквото и да било. Така че философията създава условията за принципната възможност на промените в личните жизнени стратегии и в обществените нагласи, но не може непосредствено да ги предизвика. За това е нужен акт на волята, който би могъл да бъде подкрепен от вярата.
Как философията може да постигне тези цели или що е “философия с деца”?
Философия с деца е технология на мисленето.
Както технологията на природните науки прилага в ежедневието ни научните достижения, така и философия с деца като технология на мисленето приземява философията до “нещата от живота”.
Философия с деца е образователен метод, който вече тридесет години се практикува успешно в цял свят: в Австралия и Мексико, в Исландия и Филипините. В България “Философия за деца” е утвърдена от Министерството на образованието през 1992 г. като свободно избираем предмет в началното училище. Създаденото през 1996 г. Сдружение за развитие на философия с деца прилага успешно тази методика и в работата с деца на самотни родители, с деца от домове за сираци, съвместни занимания с деца и родители.
Методика на “философия с деца”
Чрез текст, игра, въпроси, конкретна ситуация от ежедневието се поставя началото на разговор, който се насочва от философски обучен специалист към общите измерения на разисквания проблем, които биха могли да представляват интерес за всяко дете. Съобразно възможностите и интересите на децата, разговорът се задълбочава чрез групова и индивидуална работа, поставяне на творчески задачи (рисуване, съчиняване на истории, театрални “упражнения“), логически упражнения и др. Предоставя се възможност на всяко дете да изразява мислите си по избрания от него начин, без предварително да се оценява казаното или пък да се омаловажава чрез толериране на определен вид изразяване (напр. предимно словесно, както обикновено е в училищата). Децата и възрастният се възприемат като равнопоставени партньори, които заедно изследват възможностите за разрешаване на дадения проблем и по такъв начин се стимулира тяхната мотивирана самооценка и чувство за отговорност.
За детето философия с деца е полезно удоволствие.
Философия с деца развива въображението и мисловните способности на децата. Тя няма за цел да прави децата гениални, нито да ги “овъзрастява“ без време. С респект и удивление пред самобитността на децата, този метод подпомага свободното им формиране като личности, като насърчава нагласата за вземане на самостоятелни и обосновани решения, “въоръжава“ ги с умения да се ориентират и справят с най-различни житейски ситуации.
Подходът “Помогни си сам!”
В няколко свои проекта с деца на самотни родители и сираци Сдружението за развитие на философия с деца се опита да изпробва практически един подход, който условно може да бъде наречен “Помогни си сам!” и чиято основна теза гласи: Философията като “елементарна културна техника за хуманен начин на живот” е достъпна и полезна за всеки човек, като е особено необходима за деца в рискови или социално неравностойни ситуации.
Децата от тези групи се отличават с чувство за малоценност, често са агресивни, не достатъчно мотивирани за постижения и творчество, с тенденции към самоизолация, склонност към депресии и състояния на тревожност, готовност за употреба на насилие. Затруднена е позитивната им самооценка, което намалява способността им да разрешават проблеми и да комуникират с други социално групи.
Заниманията с философия са една възможност за преодоляване на пасивните нагласи за очакване. Със средствата на философската рефлексия се оказва активна помощ на принципа “Помогни си сам!”, която дългосрочно би могла да доведе до позитивни резултати при справянето с житейските проблеми.
Резултатите от проектите, потвърдени чрез тестове, експертни оценки и детски изказвания, доказват, че проектите са преминали успешно и смислено, а също така са доставили голямо удоволствие на всички участници.
Същият подход може да се приложи и в други рискови ситуации като зависимост от наркотици, десен радикализъм, национализъм, окултизъм… и в други възрастови групи.
Изхождайки от личния опит на децата и обогатила техните търсения със съдържателните и методически достижения на традицията, философията възпитава в ценности и същевременно откроява ограничеността на познанието като по такъв начин създава възможност за схващане на необходимостта от вярата.
Евелина Варджийска, 3.12.1999 год.
Сдружение за развитие на философия с деца
