Господ Иисус Христос обичаше молитвата. Макар да беше Син Божий, Той се молеше. Макар да не беше сторил грях, Той пак се молеше. След като цял ден беше правил добро, Той отиваше на хълма и там прекарваше нощта в молитва.
За какво се молеше Той?
Може би се молеше на Своя Отец Небесен да Му даде сили, за да може да довърши великото Си спасително дело, което бе дошъл да извърши?
Да, Той се молеше за Своята Църква за тези, които бе дошъл да спаси.
Ако Иисус Христос се молеше, то какво остава за нас? Ние, които сме толкова слаби и имаме толкова много нужди! Ние, които имаме толкова грехове!
Да, ние трябва да се молим! Но как?
В живота на вярващия човек молитвата заема важно място. В светата Библия на много места се говори за молитвата. Там са посочени много примери за усърдна молитва, отправяна към Бога от различни праведници.
Чрез молитвата душата ни беседва с Бога. Чрез молитвата вярващият задоволява своите духовни нужди, получава духовна храна, която му е необходима за духовния живот.
Приликата между материалната и духовната храна е тази, че който не приема телесна храна умира телесно, а който не приема духовна храна умира духовно. Но има и една разлика телесната храна човешкият организъм възприема в определена, необходима за поддържането на живота му мярка, а с духовната, колкото повече човек задоволява душата си, толкова повече изпитва нужда от нея. Колкото повече човек се моли, толкова повече изпитва потребност да пребъдва в нея.
Но как да се подготви човек за молитвата?
Първото нещо е: да се примири със своя ближен; с “човеците”. Спасителят Христос ни съветва: “ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23-24).
Свети Иоан Кронщадски казва: “Всички вие, които сте се заловили да работите на Господа с молитва, научете се да бъдете като Него кротки, смирени и истинни по сърце; да няма в душите ви лукавство и лицемерие; не бъдете хладни и се постарайте да имате Неговия Дух, защото ако “някой няма Духа на Христа, той не е Христов” (Рим. 8:9). Помнете, че нито една дума от молитвата няма да отиде напразно, ако е изречена от чисто сърце.”
След като сме се смирили, ние хората ставаме по-кротки, по-задълбочени в себе си. И тогава?
И тогава трябва да поискаме да се молим.
Млякото на майката не потича само в устата на бебето без неговото лично участие. По същия начин Божиите чеда няма да получат духовно мляко и храна, ако не се доберат сами до тях чрез молитва. Не е нужно бебенцето да разбира какво представлява майчиното мляко. Така и онези, които са родени от Духа (Йоан. 3:5-8), научават от себе си духовните неща без да имат нужда от специално обучение; те получават от нашия Спасител и Господ Иисус Христос духовното мляко на вечния живот.
Направили тази поредна крачка трябва:
1. Внимателно да изговаряме всяка дума от молитвата и добре да разбираме смисъла й.
“Разбирам и разбирайте молитва не хладна, формална, небрежна, словесна а молитва на духа, придружена с болка на сърце, с напрежение на ума, с неотстъпност на волята: защото такава молитва възлиза на небето.”
Водата, докато тече в равнини и има шир да се разлива, никога не може да се насочи към височина. Когато обаче я каптират в низината и ръцете на хората я затворят във водопроводните тръби, тогава тя се изкачва на високо; така е и с човешката душа поради голяма свобода тя се разсейва и разлива в света; когато обаче, житейски случки я стеснят, тя се отправя нагоре в чиста и смислена молитва за подкрепа. Затова и псалмопевецът казва: “Към Господа викнах в скръбта си и Той ме чу” (Пс. 119:1).
2. Трябва да се молим с гореща вяра в Бога, че Той ще ни чуе и с твърда надежда, че ще получим исканото. “Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Мат. 7:7).
Молитвата изисква целенасочени усилия докрай, затова действително можем да говорим за нея като за борба. Тази борба е необходима част от християнския жизнен път. Думата “прохождам”, която често се употребява в светата Библия, точно описва естеството на християнския духовен живот не просто съществуване, а непрестанно искане, постоянен стремеж да се върви напред. “Но едно само правя: като забравям, що е зад мен, и като се стремя към това, що е пред мен, тичам към целта … в Иисуса Христа” (Фил. 3:13-14).
В попрището на молитвата ние не сме сами. Много християни вече са минали по пътя на апостола. Църквата е запазила техния опит и ни дава възможност да го използваме. Можем да поискаме! Можем да тръгнем с доверие!
3. Трябва да се молим съсредоточено. Да отхвърляме веднага всяка странична мисъл, която ни раздвоява. Никаква полза не ще ни донесе молитвата, ако ние с устата си я изговаряме, а умът ни е зает с греховни мисли. “Как ще те послуша Бог казва свети Киприян епископ Картагенски когато ти сам не се слушаш. Молитва без внимание е кадилница без огън и тамян, кандило без елей, тяло без душа.”
Св. ап. Павел в посланието си до Колосяните описва молитвата, като подвиг, застъпничество, труд. И това е така, защото молещият се ангажира срещу силите на злото, срещу Сатаната. Дори да виждаме, че победата е близо, трябва да пребъдваме в молитва, за да задържим позицията, която сме си спечелили. Бог е направил молитвата достъпна и за най-слабото от Неговите чеда.
И най-слабото човешко същество трябва добре да знае и помни, че Бог е над всичко, и че чрез молитвата не сме в състояние да променим Божиите планове, но че човекът, който се моли, се изменя. Възможностите на душата, които са несъвършени в този несъвършен живот, всекидневно достигат съвършенство.
Птицата лежи над своите яйца, за да ги излюпи. След време яйцата се излюпват. Промяната не е в майката-птица, а в яйцата станали вече пиленца. Също така, когато се молим, Бог не се изменя, а ние се изменяме по славното Му лице и подобие.
Твърде често ние християните се молим и молим, а отговорът на Бог е “не”. Тогава…
Тогава на помощ идва следният пример, който ни дава св. Ефрем Сириец:
“Синовете на Заведей, Яков и Йоан, помолили да застанат от двете страни на Иисус Христос. И Той, Който знае тайните на човешкото сърце, позволил да изкажат откровено молбата си. Това направил, за да научи всички, които просят, да не преминават мярка в молитвите си и да съобразяват просбите си със степента на нуждите. Младостта и наивността знаят само едно, че Бог е всемогъщ и всичко може да направи, но забравят, че Бог във всичко действа премъдро и макар всичко да е възможно за Него, Той обаче, прави само онова, което е потребно да стане. Молбата на учениците Му била неразумна и Всеведещият им казал: “Не знаете какво искате” (Мат. 20:22). Той ги натъжил, защото искал да покаже, че всяко неразумно прошение носи огорчение за просителите. Ако Бог, по Своето всезнание и предзнание, беше отхвърлил молбата им преди да е изречена от устата им, би могло да се помисли, че Той затваря дверите на сърцето Си за молитвите ни. От станалото, обаче, е видно, че самите молещи затварят тази врата, когато се молят нередно.
Ако искаме нещо полезно прошението се приема; ако молим за вредно просбата се отхвърля. Устата всичко могат да искат, но Бог изпълва само онова, което е достойно и полезно защото добрият Подател гледа и на просбата и на времето.”
За човека е невъзможно да живее без вода. Но всеки знае също, че ако потъне във водата задушава се, умира. Да ползваме водата, да си служим с нея, но не и да се задушаваме и умираме в нея. По същия начин необходимо е да се ползваме от света и от благата му, тъй като е невъзможно да се живее без тях. Бог е създал света да се ползва човекът от него. Но не е необходимо да се задушим и удавим в него.
Мнозина богослови и психолози на религията твърдят, че молитвата е “водата за човека”, “кръвта и кръвообращението в религиозния живот”, “несъзнателното и необходимо дихание на религиозната душа”. Следователно, който не се моли, в него няма живот.
Затова трябва да се молим често, непрестанно и неуморно, да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда, за да пребъдва Божията Любов!
27.06.2000 г.
