За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря,
Христе Боже.Затова ние, които носим като деца знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме: осана във висините!
Благословен е, Който идва в името Господне!
Тропар на Лазарева събота
Възкресението на Лазар е последното велико Христово чудо, последният отблясък на славата Му преди нощта на страданията. В центъра на вниманието през цялата седмица е Лазар, неговата болест, смърт, скръбта на близките му и отношението на Христос към всичко това.
В понеделник чуваме:
Днес на Христа, ходещ от другата страна на Йордан, се яви смъртта на Лазар…
Във вторник:
Вчера и днес Лазар е болен…
В сряда:
Днес погребват умрелия Лазар и ридаят неговите сродници…
В четвъртък:
Днес вече има два дни, откакто Лазар умря…
И най-накрая , в петък:
Утре Христос ще дойде да възкреси от мъртвите брата на Марта и Мария.
Така в продължение на цялата седмица съзерцаваме предстоящата среща на Христа със смъртта – отначало със смъртта на неговия приятел Лазар, а след това и с Неговата собствена смърт. Наближава часът на Сина Човешки, за който Той така често говори и към който е насочено цялото Му служение на земята.
Приятелите от Юдея съобщават, че Лазар, братът на Марта и Мария, е тежко болен.
„Тая болест не е за умиране“ – казва Иисус. Но след два дни заявява, че тръгва за Витания.
– Рави – натъжават се учениците, – съвсем наскоро юдеите искаха с камъни да Те убият и пак ли там отиваш?
Но когато от думите Му те разбират, че Лазар е умрял и Учителят непременно иска да отиде в дома му, апостолите се смиряват. Ако Господ Го застрашава опасност, те няма да Го оставят.
– Да идем и ние да умрем с Него – казва решително Тома.
Трябвали им не повече от два дни, за да стигнат до Витания. Иисус още не бил стигнал до селището, когато към него изтичва Марта.
– Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми – казва тя през сълзи.
– Брат ти ще възкръсне – отвръща Иисус.
– Зная, че ще възкръсне при Възкресението в последния ден.
– Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее… Вярваш ли в това?
– Да, Господи, аз повярвах и вярвам, че Ти си Месия, Син Божи, Който иде на света…
През това време Мария стои в дома си, заобиколена от роднини и съседи, които я утешават. Влиза сестра й и й прошепва: „Учителят е тук и те вика.“ Мария става и бързо излиза от дома. Приятелите тръгват след нея, смятайки, че тя отива на гроба. Намират я в краката на Иисус; потънала в сълзи тя повтаря думите на сестра си: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.“ Върху лицето на Иисус се изписва дълбоко вълнение. Всички виждат как Той плаче. „Гледай колко го е обичал“ – шепнат си витанийците. А някой казва: „Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?“
– Де сте го положили? – пита Иисус.
Хората Го завеждат при гробницата, затисната, според обичая, с каменна плоча. Минали са вече четири дни, откакто Лазар е погребан тук.
– Дигнете камъка – заповядва Учителят. Марта смутено възразява, че тялото вече е започнало да се разлага.
– Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия? – отвръща Господ.
Отварят входа на пещерата, Иисус повдига очи към небето и потъва в молитва…
Какво става в следващия миг? Какво изобщо се знае за тайната на живота и смъртта, за състоянието на духа, който е напуснал обвивката си? Ние знаем, че тялото влияе на духа, но умеем ли вярно да определим обратното – с каква сила духът въздейства на плътта? Ала за Единосъщния на Отца няма прегради и необратими процеси…
Лазаре, излез вън! – извиква Иисус и гласът Му, като гръмотевичен тътен, отеква в други светове.
Когато умрелият се показва на входа на пещерата, хората се отдръпват ужасени. А той стои като страшен призрак, от глава до пети увит в погребален саван.
– Развийте го и оставете го да ходи – казва Христос сред настъпилата тишина.
При четенето на този евангелски разказ неволно възниква въпросът защо Господ връща приятеля Си към живот. Нали занапред и той, както всички хора, бездруго е обречен на смърт? Съществуват много опити да се обясни витанийското чудо. Но са прави най-вече онези, които виждат в това събитие намерението на Иисус да покаже на учениците Своята власт над живота и смъртта. Възкресението на Лазаря трябва да ги подготви за пасхалната тайна.
Възкресните песнопения по време на богослужението на Лазаревата събота са знак, който предизвестява Пасха. По време на всенощното бдение преди празника, хората стоят с клонки в ръцете. На Изток тези клонки са палмови или лаврови, при нас – върбови, като знак за приближаващата пролет.
Откъс от книгата „Синът Човешки“
