Всяка година на Велика Събота, след описаната утреня, след радостното разпознаване в Христовата смърт на победата над смъртта, след откровението на живоносния гроб, ние чакаме пасхалната нощ и пълнотата на пасхалната радост. Знаем, че тя ще настъпи, часовете се движат така бавно и вълнението и очакването в нас все повече растат. Това настроение трябва постоянно да съпътства вярващия човек, защото в крайна сметка целият ни живот е осмислен от тази радостна, бяла тишина на Великата Събота, в която израства Христовата Пасха и незалязващият ден на Неговото Царство.
Вместо Херувимската песен, на Велика събота се пее:
Да мълчи всяка плът човешка
да стои със страх и трепет
и нищо земно да не мисли,
защото Царят на царуващите и Господ на господаруващите
идва да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове
с всяко начало и власт,
многооките херувими и шестокрилите серафими,
които закриват лица и пеят песента:
алилуя, алилуя, алилуя.
