Христовата Църква е богочовешки организъм, богочовешко единство, членовете на което са съединени помежду си чрез православната вяра, Божия закон, свещената йерархия и тайнствата. Това е определението за Църквата, което Православният катехизис излага, подчертавайки трите основни черти на църковния живот в неговите земни измерения: учение (Божият закон), свещенослужение (йерархията) и живот в Христа (светите тайнства).
Християнството като богооткровена религия също е богочовешко единство, изразено в земен план като единство на вяра и дела. То намира конкретна изява в живота на народите чрез специфичната проява на учението, свещенослужението и църковния живот в условията на дадения народ. Православието е единно в трите вида „служение“ (учение, свещенослужение и църковен живот), но те намират своята конкретна изява само чрез спецификата на народния дух, характерен само за дадения народ. Православният човек, попаднал в друга чуждоезикова православна среда, може да не разбира конкретния език, но със сърцето си той схваща главното от учението, служението и църковно-социалното. Онова, което е собствено народностно, се отразява върху неизменното в Православието и така се различават „домашните“ прояви на единното Христово учение в неговите три вида служение. Последните са призвани да усилват вярата и да облагородяват душата и делата на християнина, за да стане възможна надеждата му за спасение.
Те могат външно да имат специфична проява, но целта е една и съща: подготовка за спасение. И все пак напредването във вяра и дела на православния християнин може да става по различен начин. В конкретната православна общност (например в Българската православна църква) това се осъществява чрез участието на дадения член на църквата в християнското служение – учение, свещенодействие и дякония (т.е. енорийския църковен живот) – по начин, установен в съответната църковна юрисдикция. По отношение на църквата в нашата страна можем да кажем, че напредъкът на православния човек по пътя на духовното усъвършенстване се измерва с единството на Православно учение, богослужение и енорийски църковен живот, отразени в конкретната историческа обстановка и условията на конкретния социален живот. Така в отделните православни храмове у нас енориашите възрастват във вярата и делата чрез специфичните за дадената енория дейности, съсредоточени около трите вида служение. Главното в тях е учителната дейност, богослужението и църковно-социалната дейност в съответната енория или населено място. В много от българските църкви учителната дейност обхваща проповедничеството (най-често в неделните и празничните дни след светата литургия), беседите и семинарите с енориашите по различни въпроси на Православието, както и работата с младите чрез организиране на неделни училища, лекционни курсове, летни лагери и поклоннически пътувания. Богослужебната дейност обхваща не само редовното и празничното богослужение в храма (утреня, вечерня, часове, света литургия и т.н.), но и светите тайнства, църковните обреди и ритуали; тази дейност често се осъществява извън православния храм и по този начин тя се съединява с църковно-социалното служение, с дяконията: при водоосвещаване, панихиди, елеосвещение, различните църковни треби и т.н. Дяконическата дейност обединява резултата от другите две служения, като води до практическото приложение на учение и богослужение (литургичен живот) на православния християнин в конкретните условия на неговия живот у дома, в енорията и в града (селото); тази дейност го привлича към още по-дейно участие в служението, което има за резултат съответстващ нему напредък по пътя на духовното усъвършенстване и усилване на надеждата за спасение.
Великотърновският храм „Св. Николай“ в това отношение не се отличава особено от другите православни храмове у нас. Трите дейности се осъществяват от предстоятеля и църковното настоятелство на храма, от активните енориаши и многобройните православни християни от града, които помагат за утвърждаването на Православието в този великолепен възрожденски център на духовността.
Един кратък исторически обзор би могъл да осветли по-добре не само традицията, но и настоящето на служението в този православен център. „Св. Николай“ е издигнат през 1934-1836 г. от Кольо Фичето, който за този строеж получава прозвището „майстор“. Осветен е на 6 декември 1836 г. от търновския митрополит Иларион Критски. Мястото така е избрано, че църквата да доминира над съществуващите тогава 31 джамии в града. Храмът е ниска 3-корабна базилика с размери дължина 37 м. и ширина 17 м. През 1843 г. тук е открито първото българско училище в града. То било взаимно училище с два отдела – за момичета и за момчета. А през 1844 г. е построена отделна сграда за него. Учител бил Никола Златарски. В 1845 г. тук е основан и първият църковен хор в града, диригент отново бил Н. Златарски. През 1872 г. е построена и камбанарията. През 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. В 1913 г. храмът става катедрален. През 1949 г. в северната част е построен параклис „Св. Евтимий“.
Днес църквата има 4 престола: централният на св. Николай, левият (северният) на св. Харалампи, десният (южният) на св. Иларион Велики и в параклиса – на св. Евтимий. Тези велики християнски подвижници във вярата и делата задължават днешните техни последователи с подвига на подобна вяра и подобни дела, за да бъдат достойни продължители на действеното Православие, каквото те в своя живот показват, а също учат и другите да бъдат такива. Днес може да се каже, че до голяма степен стремежът на предстоятеля на храма и на църковните настоятели към оделотворяване на православната вяра на енориашите се увенчава с духовни и житейски успехи с всяка изминала година.
Не е нужно да се спираме на енорийския живот през време на тоталитарните десетилетия: този период на българското православно мъченичество е вече до болка познат за всеки българин. Първите години след 1989 г. не бяха от най-плодотворните за църквите от източноевропейските страни като цяло поради разместването на политическите, икономическите и особено културните и идеологическите пластове, което не позволи достатъчно адекватна позиция на Църквата по отношение на бързите промени в общественото съзнание. Но към средата на последното десетилетие на века повечето поместни църкви твърдо поеха в свои ръце духовното ръководство на своя народ. У нас църковният разкол внесе допълнителни затруднения за църквата и християните, но напредъкът в духовните дела бе една от най-характерните черти на този период.
Тъкмо в това време за предстоятел на великотърновския храм „Св. Николай“ бе избран свещеник Славчо Иванов – млад и ентусиазиран студент-богослов в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. От 1995 година насам той, съвместно с безрезервната подкрепа на църковното настоятелство и на мнозина активни християни от града, успешно продължава наченатото от свещеника, подвизавал се преди него в тази богохранима енория, а също така развива нови дейности, непознати преди това в енорията.
Учителната църковна работа се развива в няколко направления: неделно училище, просвета сред енориашите, редовно проповедничество по време на богослуженията, наставления към младите хора, посещаващи редовно храма, работа с православни организации и Православния богословски факултет и т.н. Най-важното просветителско направление сред тях е работата с младите. А особено плодотворна е дейността на неделното училище. То бе възстановено през март 1995 година след повече от 150 години от времето на първото в града взаимоучително училище. Занятията започнаха с 12 деца от 4 великотърновски училища, които всяка неделя от 11 часа, след светата литургия, оставаха за около два часа и се занимаваха усърдно с Православния катехизис. През следващата година броят на децата нарасна на 26, през третата година – на 34, през четвъртата – на 45 и днес, в неговата пета година, тук се обучават 65 деца от 12 училища в града. Учениците са на възраст от 6 до 18 години и са разделени на три групи: първа група са децата от 1 до 4 клас, втора – децата от 5 до 7 клас, и трета група – децата от 8 до 11 клас. Макар занятията да се провеждат от 11 часа, след светата литургия, в действителност повечето от учениците идват по-рано и вземат участие в богослужението. Учебният ден включва 3 учебни часа: проповед, вероучение и църковно пеене/иконография. Първият час се провежда в параклиса на храма с участието и на трите групи, където се разглежда основното от съответното неделно евангелско четиво и се проповядва върху неговата връзка със съвременния живот на християнина. Вторият час се провежда по групи, като всяка се занимава 45 минути със съответния урок по вероучение по учебниците и учебните помагала по Религия. Третият час се провежда на две групи: част от децата участват в детския църковен хор, а част – в курса по иконография. Продължителността на последния час не е фиксирана точно, а се определя от вида и сложността на заданието за съответния ден: понякога се разучават повече или по-трудни песнопения или се рисуват повече или по-трудни за изписване икони и рисунки. Тогава часът може да бъде 90 минути и дори повече.
Важен момент в дейността на неделното училище е летният православен лагер, провеждан всяка година през юли в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. Лагерът е своеобразна награда за учениците, които полагат немалък труд по време на занятията през всичките недели на учебната година. Той е безплатен за децата и се организира от църковното настоятелство на храма чрез търсене на външно спонсорство. За двете седмици на лагера децата не само затвърдяват наученото през годината, но научават много нови неща за Православието и вземат активно участие във всекидневното богослужение, провеждано в манастирската църква. Една от смените бе организирана заедно с техни връстници от неделното училище в Минск и единствено децата могат да разкажат за огромната полза, която имаха двете групи от съвместния опит, споделен по време на лагера. Общият молитвен живот оказа силно благотворно влияние върху по-нататъшната работа на великотърновското неделно училище (както и на последващата работа на неделното училище в Минск), в учебната дейност на което бяха включени редица нови моменти. Успехите на детския църковен хор и на иконографската школа станаха известни не само в нашата страна, но и в чужбина. Групата деца, които пеят и рисуват, имаха няколко „излизания“ в града и на други места в страната (например в Свищов и Кърджали), с нетърпение сега се очаква участието в тържествата на българския културен център в Прага по случай националния празник на страната 3 март.
Учителната дейност на „Св. Николай“ обхваща предимно младите хора от енорията и града. Извънредно важна е работата с Православния богословски факултет, Православното християнско движение „Св. Евтимий, патриарх Търновски“, училищата от града, както и с всички млади хора, с които отец Славчо и християните от храма влизат в близки братски отношения. Немалко студенти-богослови от факултета вече редовно идват в „Св. Николай“, където намират не само нужното духовно и братско общение, но имат възможност да се изявят като певци на клироса, като катехизатори, иконографи и т.н. Част от стенописите, които напоследък бяха изписани в храма, са дело именно на наши иконографи от Православния богословски факултет. От миналогодишния празник на храма, 6 декември, по време на който бяха връчени дипломите на богословите-абсолвенти от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий и декана на факултета, се начена традицията тази промоция да се извършва винаги на този ден всяка година. Това е не само признание за работата на храма с факултета и младите, но и за грижите, които отец Славчо и великотърновска митрополия полагат за по-нататъшното утвърждаване на Православието в сърцата на младежта. Това в пълна сила се отнася и до работата с учениците от великотърновските училища, като няма нито едно от тях, което по един или друг повод да не е потърсило помощта на храма, на неговия хор и на децата от неделното училище при различни случаи от живота на града и на самите училища.
Богослужебната дейност на храма е съсредоточена преди всичко в денонощния богослужебен цикъл на православните служби. Светата литургия е центърът на православния енорийски живот и на личното духовно усъвършенстване. От десетина човека, участващи в нея преди пет-шест години, днес повече от петдесет християни (мнозинството сред които са млади хора) редовно идват тук всяка неделя от най-различни краища на града (а някои дори от съседните села), като изпълват духовната атмосфера със своя чист стремеж към православното подвижничество. Предстоятелят на храма обаче извършва често богослужби и на други места, например в катедралния храм или в друга църква в града, водосвети, панихиди, елеосвещение и други църковни треби, където винаги пренася атмосферата на утвърдения вече в енорията на „Св. Николай“ църковен живот. Отначало плах и стеснителен, днес отец Славчо съвместява в себе си опитния духовен наставник, изрядния свещенослужител, начетения катехизатор и просто добрия човек, който привлича повече с делата, отколкото с думите си. Тези му качества бяха високо оценени от Светия Синод на Българската православна църква, който реши да го направи протосингел на Великотърновския митрополит, както и от Негово Високопреосвещенство Григорий, който го определи за духовен надзорник на епархията. Бидейки свещеноиерей, а после протоиерей, наскоро отец Славчо бе отличен с офикията свещеноиконом, което е признание не само за неговите лични заслуги, но и за храма и енорията като цяло.
Важна част от богослужебната дейност в храма е участието в службите на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, който често удостоява енорията със своето отеческо архиерейско внимание. Всяка неделя в църквата помагат при извършването на светата литургия иподяконите от неделното училище. Около половината от момчетата на училището станаха иподякони поради своето усърдие във вероучението и в църковния живот на храма и енорията. Понякога в богослужбите взема участие и детския църковен хор, макар че „Св. Николай“ разполага с най-добрия мъжки хор в областта. Свещенослужителната дейност на предстоятеля на храма в действителност обхваща пространствено целия град, тъй като няма енория във Велико Търново, която да не е потърсила отец Славчо за извършването на някакъв вид богослужба или църковен обред. В този смисъл тясното значение на административната църковна единица „енория“ се разширява, което на практика означава, че жителите на различни градски квартали посещават отделните православни храмове в зависимост не толкова от тяхното местоживеене, а по-скоро от тяхната месторабота, техните духовни търсения, тяхната привързаност към църковния живот около определен храм, като последният по този начин формира своята действителна „енория“. Наистина, енорийският свещеник има на практика своя църковно-административна област (енория), в рамките на която той осъществява своето учително, свещенодействено и дяконическо служение, и така принципът на местоживеенето по отношение на енорийската принадлежност продължава да бъде основният у нас според постановленията на Устава на Българската православна църква. „Разширяването“ на енорията на „Св. Николай“ в случая се дължи не само на доброто пастирско служение на предстоятеля на храма, но също и на факта, че той като протосингел съвместява енорийските с епархийските си права и задължения.
Дяконическата дейност на храма се основава на живота на християните и е насочена към подобряването му както в духовен, така и в материален план. Работата на църковното настоятелство сред енориашите е съсредоточена предимно в съвместното празнуване на големите църковни празници, подпомагането на отделни християни, осъществяването на контакти между енорията и други православни енории в града, страната и чужбина, поддържането на храма и прихрамовото пространство, разширяване на материалната база на енорията и т.н.
Няма съмнение, че социално-църковната работа има за главна цел духовно-нравственото усъвършенстване на християните. Тя обединява учителната и богослужебната дейност в практическото им претворяване в живота на хората. Така дяконията е не само начало и основа, но и завършек на богочовешкото единство в Църквата в неговите земни измерения. Пастирската дейност на местния свещенослужител е насочена към изпълнението на това единство в конкретния живот на православния християнин. Външно може да се стори някому, че църковно-социалната дейност в дадена енория има само земни и при това материални цели. А се изпуска от внимание задължението на всеки християнин да се грижи за земното като частна проява на грижата и за душата.
Важно място в дяконическата дейност на „Св. Николай“ се отделя на създаването на общ и задружен енорийски православен живот чрез съвместното празнуване на големите християнски и народни празници. Всеки такъв знаменателен ден се свързва не само с участието в светата литургия, но и в общата трапеза от току-що приготвения курбан, в празнуването на деня и от неговата народно-битова страна чрез участието на състави и изпълнители на народно творчество, чрез организиране на тържества в някой от градските салони и т.н. Подпомагането на отделни нуждаещи се хора от енорията има за цел не толкова материално-битовото подобрение на техния живот, а най-вече даването на възможност за по-пълноценно участие в делата на енорията и в подвизаването по пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Една значителна сума например бе отделена за очна операция на диригента на мъжкия хор в специализирана клиника, което позволи той напълно да се възстанови и по този начин така да се подобри църковно-творческото умение на хора, че със своето сладкогласно пеене да се привлекат не само и други (предимно млади) хора в храма, но и да се изживее още по-интимно и вътрешно-тържествено съвместното празнуване на литургията от ангели и вярващи. Суми и други материални средства са отделяни при различни случаи (включително за болния преди време свещеник от съседната енория), но главното в този външно материален жест остава: духовно подпомагане чрез пастирската грижа за тяло и душа.
През последната година се начена и друга важна дейност в дяконическата област, която също цели духовното укрепване на енориашите. Църковното настоятелство реши да се изгради православен просветен център „Св. Николай“, който да стане средище не само на просветата, но и на християнското единение. Проектът за строежа бе изготвен от великотърновски архитекти, бе одобрен от градските власти и се започна събирането на средства и материали за неговото изграждане. И тук се прояви на практика дяконическото умение и дръзновение на предстоятеля на храма: само за няколко месеца той осигури почти всички материали за градежа като дарение от различни организации и фирми в града и околността. Оставаше да се намерят парични средства за превръщането на тези материали в сграда на Православния просветен център. А който търси – намира, и който хлопа – отварят му. И така скоро бяха намерени средства и строежа се начена. В момента е изграден първия (приземния) етаж и след месец започва въздигането и на другите два. В Центъра ще има пространство за децата от неделното училище, които тук ще разполагат с нормални класни стаи и съвременни средства на обучение, за библиотека и кинозала, канцелария за свещеника, кухня и две сервизни помещения, трапезария, гараж, лекарски кабинет и т.н. От това описание може да се види, че Центърът ще стане средище на православно-просветната дейност и на дяконическото единение на енориашите чрез съвместното участие на християните в неговата работа и в живота на църквата като цяло. Продължаването на идеята за православния център – изграждането на леглова (хотелска) база и други помощни сгради – би позволило да се разпростре дейността на православната просвета и дякония към други енории в града, страната и чужбина. Църковното настоятелство все още си спомня, как настанихме за няколко дена приятелите ни от Минск (преди заминаването за Дряновския манастир за участие в детския православен лагер) в един хотел в града, където макар и да прекарвахме заедно с тях всеки ден, не би било същото братско и молитвено общуване, както ако това би се осъществило на собствена „територия“ и в непосредствена жива връзка с енорията.
Описаната по този начин дейност на великотърновската енория „Св. Николай“ в нейните три главни направления на служение – учително, богослужебно и църковно-социално – в никакъв случай не изчерпва напълно въпроса за характера и проявата на поместните черти на Православието в осъществяването на богочовешката мисия на Христовата църква в нейните земни измерения. Опитът на „Св. Николай“ е частица от цялостния православен опит на всички други енории у нас и в другите православни страни. За приближаването към общата картина на православната мисия в света днес неимоверно би спомогнала обмяната на този опит както в национален, така и в международен мащаб. Ето защо всяка информация, а още повече всяко живо свидетелство, за действена православна мисия в дадена енория, епархия или цяла православна област е ценна и необходима по пътя към християнското единение и изпълването на богочовешкото единство на Христовата църква.
