Данаил Миланов Йоцев е роден на 20.01.1971 г. в гр. Трън. Завършил е Средното художествено училище за изящни изкуства “Акад. Илия Петров” в София и НБУ със специалност “Театрални изкуства” и специализация “Сценография”. Рисува икони от 1994 г. Има две участия в изложби. Участвал е в илюстриране на печатни издания. Негови икони са печелили награди на конкурси. В момента работи на свободна практика.
Защо рисуваш икони?
С няколко думи казано, рисувам, защото по този начин най-добре се изразявам, а именно икони, защото вярвам в Бога и се опитвам да свидетелствам чрез работата си за своята вяра.
Как се учеше да рисуваш икони?
Проглеждането във вярата донесе у мене интереса към иконите. С постепенното навлизане в тази непозната за мен до сега област открих за себе си път и място за реализация. Разбира се, учението и развитието в професията никога не спират. Едно от любимите ми занимания е разглеждането на албуми с икони. Интересуват ме отделните течения и стилове във византийското изкуство.
Своеобразна школа за мен е правенето на икони по стари образци. Започвайки работа, приемам себе си за ученик при майстора, рисувал оригинала. Стремя се да работя по най-добрите произведения на това изкуство. Опитвам да се доближа до светогледа, до чувствителността на средновековния художник, да усетя благоговенния трепет и молитвената вглъбеност на анонимния автор.
Какво считаш за по-важно – техниката, умението да рисуваш или духовната нагласа, духовната подготовка?
Умението да се рисува е важно разбира се, но бих искал да подчертая, че духовната нагласа тук е от особено значение и без нея е невъзможно да бъдат постигнати стойностни резултати.
Казва се, че иконата е богословие в багри. Усещаш ли това, когато рисуваш икони? Различно ли е преживяването в сравнение с рисуването изобщо?
Погрешно е иконата да бъде разглеждана само като произведение на изкуството, като “чиста естетика”. Дякон Андрей Кураев казва, че иконата е породена от молитвения опит за да му служи и извън този опит остава неразбрана. Преживяването по време на иконописване е особено и неповторимо, така, че трудно бих могъл да говоря за него. Мога да кажа само, че то ми носи радост и удовлетворение. Разбира се, че преживяването е различно. Не може с едно и също чувство да бъдат рисувани икони и да речем комикси.
Интересува ли те историята на църковното иконописание?
Интересува ме историята на Църквата, история на изкуството, история на църковното изкуство. Утвърждаването на иконопочитанието преминава през сериозни препятствия. Редица императори от VІІІ и ІХ век предприемат гонения срещу свещените образи и иконопочитателите.Твърд застъпник на иконите и иконопочитанието от това време е св. Йоан Дамаскин (род. ок. 650 – поч. ок. 750 г.). В своето произведение “Точно изложение на православната вяра”, което е първото почти цялостно представяне на веровите истини, той пише:
“Но с милосърдието Си Бог стана истински човек заради нашето спасение и то не както се яви подобно човек пред Авраам или пред пророците, а като стана действително човек, живя на земята и се съедини с хората, твори чудеса, страда, бе разпнат, възкръсна, възнесе се, и все наистина, и все видно за всички; това бе записано за наш спомен и напътствие на онези, които тогава не са били, та да можем да повярваме и да постигнем господното блаженство, без да видим, а само като чуем; знайно е обаче, че не всички са грамотни и имат време да четат, туй отците са предвидили и са постановили да бъдат рисувани някои подвизи върху икони за напомняне”.
Днес неграмотните са по-малко в сравнение с далечния VIII век, но вниманието на съвременния човек бива отвличано от твърде много и различни неща. За четене на богословска литература, която изисква по-особена нагласа не остава време и желание. Тук иконата би могла да бъде полезна с възможността си за по-пряко въздействие върху човешката душа.
Какво друго четеш?
Чета Светото писание, Светите отци (когато ми попадне нещо). Харесва ми Достоевски. От по-съвременните църковни автори о. Серафим Роуз. Особено предпочитание имам към творбите на дякон Андрей Кураев.
Гледал ли си “Андрей Рубльов” на Тарковски?
Да.
Харесва ли ти?
Гледал съм го твърде отдавна и без нужното внимание и интерес, с който бих го гледал в сега, затова трудно бих могъл да го коментирам. Наскоро гледах “Сталкер” от същия режисьор – бях впечатлен.
Има ли нещо, което не е наред, според теб, в отношението на днешните хора към иконите?
Има. Кич ни гледа от витрините. Иконата е унизена. Срината до нивото на калъпен сувенир, който минаващият по магазините чужденец да отнесе от България като екзотичен спомен. Такава “икона” не може да подтикне душата към свети мисли. Пред такава “икона” човек не може да се моли. Такива “икони” се продават в някои магазинчета, наред с шикозно дамски бельо.
Защо се появиха “иконите” на Светлин Русев в Рупите? Защо приехме почти без съпротива така наречения символ на столицата, който претендираше да носи името Света София?
Знаем ли чие е това име? Защо по телевизията надълго и нашироко се разясняват скверни и бабешки басни (1 Тим.4:7.), а за смисъла на Христовото учение се мълчи?
Не се ли извършва подмяна? Не желаейки да видим Истината, не издигаме ли пред себе си една уродлива псевдоистина, пред която бием чела? Християни ли сме или идолопоклонници?
Ограничават ли те правилата на иконописание? Какво мислиш за свободата в изкуството? Какво мислиш за свободата изобщо?
Всяка човешка дейност, всеки занаят и професия има свои установени правила и вътрешен ред и когато човек решава да стане строител, лекар или някакъв друг, той подлага на преценка себе си. Ще може ли да отговори на условията на даденото служение, ще му помогнат ли те да намери себе си, да реализира талантите си или ще бъдат за него тежко бреме? Така е и в изобразителното изкуство. Художникът има свободата сам да избере направлението, в което да работи. И ако избере иконописта, той доброволно приема, това което тя изисква.
В никакъв случай не може да се каже, че зографът е спъван или ограничаван в творческата си свобода. Напротив, той има възможността да черпи от богата съкровищница – изкуство, което се е изграждало и утвърждавало себе си в продължение на векове. Художници, които твърдят подобно нещо, просто не познават задълбочено това изкуство и искат с немощни напъни да докажат себе си. Иконопистта е на служба в църквата, не е някакво свободно art-течение.
За свободата? Свобода изобщо, свобода от всичко няма. Човекът има свободния избор, но не е над него.
Имаш авторски икони – какво те води, какво чувстваш, за да създадеш една такава икона? Чувстваш ли някаква отговорност за това?
Мисля, че отговорност е точната дума. Тя трябва да е водеща в случая. Какво да ви кажа? Рядко съм пристъпвал към правенето на такива икони.
Необходимо е да се вземе под внимание, какво Църквата е оставила като предание за изобразявания обект. Подробно изучаване на житието, навлизане в епохата, точни данни за физическите черти, правилно разбиране на подвига, извършен в Име Божие. Нужни са стари образци, от които зографът за бъде подпомогнат, които да бъдат отправни точки за изграждането на правилен образ. Тук е мястото да кажа, че трябва и молитва. Молитва към Бога и към изобразявания Негов угодник.
Кажи някакво кратко определение за иконата (не учебникарско).
Мисля, че иконата представя пред нашите плътски очи другата, въжделената, божествена реалност. Свят, към който по Божия милост биваме удостоявани да пристъпваме.
