През м. август тази година в Гърция ще се проведе Втората генерална асамблея на Балканската православна младежка асоциация (BOYA). Предлагаме ви интервю с г-н Мариян Стоядинов, първи и настоящ президент на организацията.
Мариян Стоядинов е завършил Духовна академия „Св. Климент Охридски“ през 1991 год. и от същата година е аспирант в катедра Систематическо богословие на Богословския факултет на Софийския университет. От 1995 год. е асистент по Догматическо богословие във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий. Президент на BOYA (Балканска православна младежка асоциация) от основаването на организацията през 1993 год.
Защо се създаде BOYA и как бихте представили с няколко думи основните цели на организацията?
След падането на тоталитарните режими в Източна Европа, народите от бившите комунистически държави на Балканите получиха свобода на вероизповеданията и контактите. След дълги години на подтисничество, сред поместните православни църкви бе отправено предизвикателството отново да проповядват Божието слово на поколенията, отчуждени от Църквата през последните десетилетия. В същото време църквите преживяват и до днес последиците от духовни и социални проблеми, предизвикани от падането на комунизма. В този контекст, създаването ва BOYA дойде като резултат от желанието ни да използваме новопридобитата свобода на вероизповеданията и контактите, за да координираме своите действия, да обменяме опит и материали, както и да си помагаме в решаването на общи проблеми. След поредица от срещи между православни младежи от различни балкански страни се стигна и до идеята за създаване на асоциация, която да подпомага и координира дейността на младежките православни организации на Балканите. Това доведе до основаването на BOYA през месец август 1993 год. в Румъния.
Като православни християни, живеещи в различни страни, ние ясно съзнаваме, че общата ни православна традиция е единствената истинска връзка, способна да ни сближи. Църквата е наша обща майка, в която имаме единение. Нямаме намерение да превръщаме Православието в идеология за отхвърляне или изолиране на нашите съседи, нито пък гледаме на Църквата като на реликва от миналото. За нас Православното християнство е винаги живо и винаги съвременно.
Какъв тип организации членуват в BOYA?
В BOYA членуват повечето от богословските факултети от балканските страни, както и много младежки организации към митрополии или енорийски центрове. Членуват също и студентски организации, както и такива групи, които са обединени от издаването на богословска литература. Общо взето Конституцията дава възможност на всички младежки православни организации, доказали че са сериозни, да кандидатстват за членство, независимо дали имат статут на юридически лица или са просто младежки групи и инициативи.
Какви са впечатленията Ви за състоянието на Православната църква и участието на младежта в църковния живот в другите балкански страни; бихте ли направили паралел с положението у нас?
Различията в условията налагат и различия във формите, които използват младежките православни организации в съответния контекст. Навсякъде обаче младежките организации се вписват в църковния живот. И в Албания, където Църквата се изгражда буквално върху руините, и в Гърция, където от наша гледна точка положението е идеално, младите православни не са изолирани, а напротив – може да се каже, че те са част от един твърде активен църковен и социален живот. Същото важи и за Румъния и в съответна степен и за Сърбия и Черна гора. У нас положението е може би най-трудно и затова на пръсти се броят митрополиите или енориите, в които има някаква работа с младите или за младите.
Може ли да се говори за международно младежко православно движение и какви са тенденциите в тази насока?
По-скоро може да се говори за връщане към Православието дори в страни, които по традиция се наричат православни. Като цяло в нашия секуларизиран свят е истински подвиг да се стигне до изходната точка, откъдето да се тръгне в посоката, указвана от Църквата. Затова не може да не впечатлява радикализмът в обръщането към Православието на млади хора в Западна Европа или в Америка. У нас е много по-безпроблемно да се мислиш за православен и да ходиш на църква само на Великден.
Какви са плановете за бъдещата дейност на BOYA и по-конкретно – инициативи, свързани с България?
Дейността на BOYA е зависима от плановете на членуващите организации. Обикновено, когато се обсъжда програмата за следващата година, всяка страна идва със свои предложения за участие в организирани от нея прояви. BOYA обикновено се ангажира с покриване на пътните разходи на участниците от чужбина или с осигуряването на лектори, ако става дума за семинар или конференция. В момента предстои организирането и провеждането на Втората генерална асамблея, която ще избере новото ръководство на асоциацията и ще даде възможност на младите православни на Балканите отново да се срещнат и да споделят своя опит и бъдещи начинания.
Що се отнася до България, в момента работим по една програма за книгоиздаване. В списъка с предстоящи публикации са както български автори, така и утвърдени православни богослови със световен авторитет.
Как бихте насърчили българските православни младежи да бъдат по-активни в социален план?
Когато човек живее в Църквата, той споделя не само благодатта, но и проблемите. От тук се ражда и желанието да бъдеш полезен, а от това желание се раждат и плодовете. Може би това, което заедно с останалите млади православни искам да си пожелая, е да осмислим сериозността на пътя, по който сме тръгнали и да съзнаваме, че по него никога не сме сами.
