Теодор Студит пише: „Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие. Това показва, че иконописанието е Божествено действие”. Без се спирам на това кога и как е възникнала иконата и почитта към нея, ще се опитам да погледна към самия творец-иконописец; към неговото духовно израстване, към неговата жажда да пише чрез багрите и четките. Този, който силно се стреми към съвършенство в изписването на дадена икона, трябва да се доближи, съедини с Бога, да трепери пред образа, който създава и чрез молитвите към Бога или светеца, иконата да се доближи до своя Първообраз.
Какво чувство трябва да поражда иконата у православния християнин? Смирение и радост, молитвено единение с Бога. Иконата трябва да излъчва святост, да изразява същността на светеца, да излъчва неземна красота, благост, любов, вяра и нравствена чистота, за да можем ние, които й се покланяме, да се доближим, съединим и възвисим към непреходното, към възвишеното и към Вечно Съществуващия. Иконата трябва да може да се чете и от неграмотните, така че те да усещат и прочитат, да узнават и се съединяват с Божественото.
Иконописецът трябва строго да спазва всички иконографски канони, които точно указват реда, начина, композициите, цветовете и най-вече надписите – те определят кой е изписан върху иконата. Защото иконописецът е призван от Бога да пише икони. Ще цитирам Борис Успенски: „Така, както свещеникът с божествени слова пресъздава плътта, така иконописецът вместо с думи начертава, изобразява и съживява плътта”. Защото ще е грях пред Бога, ако някой реши, че може да изписва икони само защото е велик талант, без да е необходимо да живее по Божиите повели и заповеди. Не е достатъчно да си сръчен и талантлив; изисква се и цялата съвкупност от християнски добродетели. Казвам това за хората, които тепърва смятат да се занимават с това християнско изкуство, за да не се заблуждават. Иконописецът трябва първо да очисти сърцето и духа си, да се предаде изцяло на Бога, за да може да твори иконопис.
В какво се заключава творчеството на иконографа? В неговото личностно виждане, усещане и пресъздаване на Божия Образ, следвайки точно ерминиите и каноните. Бягайки от тях, той бяга от Бога и се отдалечава от познанието, защото единствено наследството, което черпим в пълнота от всички иконописци преди нас, ни води в правилният път. Затова езикът и начинът на изписване ни е вече зададен и от нас се иска само да се стремим да бъдем достойни чеда на Господа Иисуса Христа.
Иконата не е средство за печелене на пари, а начин на живот във вярата и след това старание, смирение и мъдрост, които трябва да съпътствуват всеки православен християнин и особено иконописеца, който чрез своето умение и показвайки ни своето творение да бъде достоен да се нарече раб Божий.
