Това списание се роди от желанието група млади хора да започнат диалог за мястото на Православието в съвременното общество. Зададохме си въпросите: можем ли да бъдем едновременно вярващи и да говорим на разбираем език? Можем ли да кажем нещо ново (пък било то и добре забравено старо) на това общество, от което се чувстваме неразделна част? Как да обясним „стоенето” си в Църквата, без да предизвикваме недоумението на околните?
Издателите имат авторско отношение към повечето от текстовете в първия брой. Това беше неизбежно – трудно е да убедиш утвърдени автори да публикуват в едно никому неизвестно издание. Надяваме се, че в следващия брой съотношението между българските автори и преводните материали ще надделее в полза на първите, а един ден – дай Боже! – списанието ще се превърне в предпочитан орган на православно мислещата интелигенция у нас.
Темата на броя – християнското семейство – отваря врати към един въпрос колкото актуален, толкова и болезнен за нашето общество. В семейството се съсредоточават като в интимен фокус всички болести на разцентрованото ни време; там някъде сигурно е и разковничето за оцеляването ни. Бракът – какво съдържание влагаме в него, когато заставаме пред „длъжностното лице по гражданското състояние” в „съвета”, и какво – когато заставаме пред свещеника в църквата; как да възпитаваме децата си в християнски дух, без да могат един ден да ни упрекнат в деспотизъм – тези въпроси ни водят към по-общи теми, някои от които вече се дискутират у нас – като например въвеждането на религиозното образование в държавните училища (в текста на Валентин Кожухаров), и към фундаменталните въпроси на отношението Църква – общество – държава (в разговора с Димитър Попмаринов). Основополагащата тема обаче е любовта в християнски контекст; това е и темата на откриващата броя и изданието ни статия – „Тайнството на любовта” на големия православен богослов и църковен деятел Александър Шмеман.
С рубриката „Новини от електронната поща” искаме да споделим с читателите една важна, дълбоко пренебрегната у нас истина – че Православието не е местен, балкански, славянски или гръцки феномен, че то винаги е било вселенско послание и световна религия и този му характер се е запазил непроменен до наши дни.
Думата „Мирна” извън контекста на библейския стих звучи и като женско име – име на малко момиченце, което тепърва прохожда. Като негови родители не можем да не го обичаме, но същевременно знаем, че първите стъпки обикновено са съпроводени с препъвания и залитания. Дано читателят ни прости малките слабости в името на вярната посока и правилната кауза.
„Мирна” има желание да бъде издание за православна беседа. Не бихме искали да заставаме в ролята на каквито и да било просветители или поучители. Затова чакаме вашите писма, на които ще отговаряме в пустеещата засега рубрика „Писма на читатели”. И нека не забравяме: беседата трябва да бъде мирна.
