Една единствена нощ преобърна с неповторим размах историята на света. Небето слезе в мрака на пещерата и вече нищо не може да бъде както преди. Творецът на небето и земята лежи беззащитен в скута на Майка Си, някъде под земята, под краката на минаващите люде.
На нас вече ни е трудно да проумеем цялата дръзка метежност на това събитие.
В онази Витлеемска нощ светът беше пресътворен.
Историята на нашето спасение започва по необикновен начин. Толкова необикновен, че думите мъчно го побират. Но много думи едва ли са необходими. Това, което можем да сторим е, заедно с простодушните овчари и многоучените халдейски мъдреци, безмълвно да сведем глава пред нашия Пастир и Учител.
От този миг насетне каквито и изпитания да ни връхлетят тъмата на отчаянието и ужаса на богооставеността, не ще могат да ни обсебят. Защото Младенецът се роди заради моетоспасение и Бог към мен прояви безграничната Си любов.
Витлеемската нощ е радостната надежда в моя живот. Дали тази надежда ще се превърне в моето спасение – зависи вече от мен.
