За разбирането на Православието има една ключова дума – литургичност. Църковният живот е организиран около култа и литургията; в нея вярващите осъзнават и преживяват своята причастност към Христовата Църква.
Ако искаме произведенията на християнското изкуство да ни проговорят, да изтръгнат от душата ни ответна реакция, отново е необходимо да се обърнем към литургията и култа. Всеки опит да бъдат отделени иконата, песнопенията, предметите с култуво предназначение, църковната архитектура от органичната цялост на богослужението неизменно води до превръщането им в препарирани музейни експонати.
Християнското изкуство по своята по-дълбока същност е храмово. Около това основополагащо твърдение са обединени материалите в този брой на списанието. Сергий Булгаков размишлява върху отношението между изкуството и култа; Павел Флорески и Андрей Кураев – за особените достойнства на иконата, поради които тя заема важно място в Преданието на Църквата и в молитвения живот на вярващите; интервюто с Димчо Димов запознава читателите с една интересна личност, открила своето призвание в иконописта и ни напомня за голямата лична отговорност на иконописеца; частният случай на Светлин Русев и църквата „Света Петка” в Рупите са повода Зинаида Полименова да предложи разговор по проблемите канон – свобода на твореца, традиция – нововъдения, духовна опитност – високомерие; Димитър Пенов проследява връзката между музиката и религиозния култ на древните народи; рубриката „Новини” продължава да ни запознава с факти от живота на нашите братя и сестри в Христа по света и в България.
Убеждението, че Православието не е просто археологична ценност, а преди всичко дейна и жива вяра, стоплена от любовта към ближния, намира все повече последователи и ние безкрайно много се радваме, когато имаме повод да разкажем за плодовете на такава вяра.
