Две географски понятия – Изток-Запад, противопоставени от едно непреодолимо тире, изведнъж заживяват свой собствен живот. Между тях припламва напрежение, тирето сякаш свързва веригата „на късо” и започва безкрайна поредица от привличания и отблъсквания. А постоянен фон на темата Изток-Запад е едно такова особено чувство за съдбовност, за недоизказаност и недоразбраност.
Проблемът за другите, за онази фундаментална различност в самите корени на битието ни, е осъзнат твърде рано. Ако търсим библейските му основания трябва да стигнем до градежа на Вавилонската кула, когато, живели рамо до рамо в единомислие хора, изведнъж проговарят на различни езици и започват болезнено-враждебно да чувстват своята различност.
Съзнавайки сложността на темата, както и цялата съпътстваща я емоционална обремененост, решихме не да ви предлагаме завършени концепции, а по-скоро да провокираме въпроси. Въпроси за търсене на собствените ни устои и неповторима идентичност.
От цялото смислово многообразие на проблема Изток-Запад (Европа-Далечния Изток, рационално-мистично, материализъм-духовност, демокрация-тирания и т. н.) се спряхме на постановката му вътре в самото християнство: темата за духовното напрежение и съотнасяне между Православната Църква и останалите християнски изповедания.
Винаги, когато използваме общи понятия на разума, трябва да си даваме ясната сметка, че колкото са по-общи те, толкова са и по-неточни. Нашата тема не прави изключение. Да, много е удобно да имаш под ръка няколко шаблона, с чиято помощ да приемаш или отхвърляш явления от религиозен порядък. Но да не забравяме, че понятията Изток-Запад са взети от хоризонталата на този свят, че те са пространствено ориентирани в равнината. И дори само поради това не могат да получат оценка от „последна инстанция”. Защото нашият град не е от този свят, защото Духът диша където иска. Защото нашето последно упование и опора е Господ Иисус Христос и Неговата Невеста – Църквата Христова. А те вече не са от този свят.
